Чудех се с какво да започна като първи блог.Не че до сега съм писал хиляди редове и прочие ,просто винаги ми се е искало да почна да пиша и да не спра .... слушайки хубава музика гледайки небето ,морето ,слънцето и полето изгарящи под светлите и горещи лъчи на слънцето .... Тъй като съм абсолютен ненормалник на тема музика последните текстове и музики,които ме завладяха са от албума Dreaming out loud на скорошното откритие на Timbaland ,а именно OneRepublic.Вече дори станах досаден на приятелите си с тези момчета ,но какво да направя ,че правят страхотна музика със страхотни текстове ....абе сичко е 6.Това е една от групите ,чийто албум слушам песен след песен и няма нито една ,която да не ми хареса .... а за клиповете да не говорим ....
Хванах се с последното парче ,което въртят по музикалните програми .... Stop and Stare....
Вярно,има стотици песни ,които приличат на него по смисъл и текст ,но аз откривам тук индивидуалността на думите ,буквите и мелодията ...

Спри и се вгледай .... да понякога трябва да го правим ,защото в забързаното ежедневие и работа ние забравяме за себе си ,за онази малка същност скрита в малкото и нищожно "АЗ" ,което е всеки от нас в този свят.Защо ,ще питате вие ... аз ще ви кажа ... Всеки от нас внася радост и щастие в живота на друг човек-майка ,баща ,баба ,дядо , приятелка ,приятел .... приятели ... и така всеки ден създаден от Бога ние живеем един за друг,макар и да не го осъзнаваме .... Затова спрете за момент ,вгледайте се ,вслушайте се в живота около вас,за да оцените какво дават хората за вас .... не го оценяйте когато тях ги няма или ги изгубите ..... слушайте ги ,взимайте от тях най-хубавото и най-лошото.Не се оставяйте ,не оставяйте това малко "АЗ" скрито във вас да вика "помогнете ми да изляза от този ходещ мъртвец".
Огледайте се около вас ... мислите си че отивате някъде .... а къде ? дори и вие не знаете ,докато не стигнете ... да така е "i think i"m moving but i go nowhere" и какво от това че вървим ,ходим и бягаме постоянно за някъде... замисляме ли се къде отиваме ?замисляме ли се къде сме и къде ще сме в бъдещето... някой би казал "да ама кой знае какво ще стане утре" и той би бил прав...аз също бих казал това ... защото просто никой не е Господ ,за да каже "утре ще ми се случи това и това и ако е лошо ще го прескоча ..." така ,че вървете и гледайте .... вървете и се взирайте в днешното утре и утрешното вчета ..защото повечето дни са просто един REVERSE на вчера или днес .... и от вас зависи дали ще са REVERSE или PLAY ..... не е толкова сложно да променим така или иначе мрачния свят на строги и сериозни физиономии ,на натъжените и изморени от работа и нещастите лица ,които каточели олицетворяват тъжната маска на ежедневието ни ..... колко е нужно живота да стане розов ..... колко е нужно да кажем "тръгвам и съм сигурен в себе си ... без в душите ни да се таи "You start to wonder why you"re "here" not there" и да си казваме "And you"d give anything to get what"s fair.." ,мислейки "But fair ain"t what you really need" или това е просто едно клиширано оправдание на нашата незавършеност и страх да кажем "АЗ МОГА и знам ,ЧЕ МОГА". хех  някой би казал "ами то аз мога ама кой да го види".ами да кой да го види ,след като го криеш в душата си ,след като те е страх да го покажеш дори на приятелите си ... някой ми беше казал "останах с впечатление ,4е не можеш да свириш" и е прав ... аз съм си виновен ,че понякога в последния момент страхът ми е толкова голям ,че просто всичките ми чувства и сетива са замъглени и може би неволно и без умисъл аз казвам "не мога".хех знам че не съм сам .. но предпочитам да съм сам страхливец ... да знам ,че всеки може да каже "АЗ МОГА" ,за да разбера ,че трябва да се оправя и това да е моят стимул.
Затова спираме и се вглеждаме ,как вървят хората ,как се движат колите ,как всеки вика "бързам" ,как всички "тичат" и в този момент всичко спира ,спира вятъра ,спират колите ,спират хората ,спират птичките ,спират животните ,спира водата и въздуха ,спират всички чувства ,вените спират да пулсират след замрялото сърце ... слънцето сякаш свети тъмнина и сякаш всичко е спряло да живее... и тогава телефона на улицата звъни и дори да не можеш ,тялото ти те води и дигайки слушалката ти чуваш.................. "АКО ТИ СИ ТИ ,ТО ТОГАВА КОЙ СИ ТИ ??? И КЪДЕ ОТИВАШ??? след това каточели това не се е случвало .... всичко тръгва нанякъде ,птиците ,колите ,хората и така ....ти се замисляш "да това съм аз и никой друг не може да бъде моето "АЗ" ,не приличам на никой ,както никой не прилича на мен"
И накрая взирайки се в себе си ти казваш "But I"ve become what I can"t be" и именно това е смисъла на нещата,сега вече "аз не мога "няма значение и дори и да го кажеш ,ти би излъгал всички ,и най-вече себе си ....защото ти вече знаеш ,че си някой.....

"вървете и се взирайте в днешното утре и утрешното вчера" това много ми хареса :) успех!

ако имаше една камера или апарат за да снима това което става в живота ... може би ще се убедите ,че дните са толкова еднакви ,че само остава някой да казва "scene 45 ,120 double ACTION"